Sunday, March 11, 2018

Живот

Неспретен како и секогаш
претам со рацете, мислите
се преврте чашата сок
се лепат прсти
се лепат спомени, сеќавања
се лепат пари
на кафанска пејачка
која никогаш не ја испеа
нарачаната песна
а парите ги зеде и
заносно затресе со градите
додека се оддалечуваше
низ чадот од цигари.
Се лепат поштенски марки
на писма неиспратени
со замачкани букви
од мастило и солзи
пожолтени.
Се лепат зеленики
вечерта пред Ѓурѓовден
пеејќи песни билјарски
да се лепат моми и момци.
Подобро вода да пијам
изворска, ледена
чиста.
Паметењето на водата.

No comments:

Post a Comment